Добре дошли при нас!

Това сме ние семейство Кожухарови - моя милост аз Емил, моята съпруга Ирина и двете ни деца Сава и Огнян. Причината да направя този сайт е раждането на второто ни дете Огнян и желанието ни да качваме снимките в интернет и от там да ги гледа цялото човечество. Така реших да направя сайта, от където по-любознателните от Вас да могат да ни се любуват на всички заедно и поотделно. И ето ни сега пред Вас с цялото ни великолепие. То повече от ясно е, че детската част от сайта е най-интересна, но все пак и родителското тяло да се отчете. И така . . .

Началото на нашето семейство бе положено в далечната 1993г., когато зоркото око на Емил (Аз - б.р.) забеляза студентка, по-известна като Ирина Керелезова. Очевидно не съм бил от личните ергени в потока, защото Керелезова ме забеляза 1 (една) година по-късно и то след като им пренесох цялата покъщнина от Младост до Надежда-5.

Но аз тъп, упорит и настоятелен се наместих в живота и. Както и да е, беше трудно време - УАСГ(ВИАС) не е от местата, където лесно се следва и се въртят гаджета.


Криво-ляво завършихме заедно през 1997. След това една година в много профилна школа за активно затъпяване (казарма). Дочака ме. Това си беше постижение.


През октомври 1998г. започнах работа в Овергаз - престижна работа и доста добро заплащане. Ирина започна аспирантура във УАСГ и то в най-омразната мене катедра. Преглътнах го. И така двамата що годе уредени и добре платени взехме решение тежко и съдбоносно - да се сгодим (в това решение моето участие бе по-скоро камерно). И така поживяхме добре една година. . .


Но всичко хубаво си има край. Добре си спомням този ден – притиснат на балкона, аха да изхвърча аз приех да се оженя за моята възлюбена Ирина. На 29 юли 2000г. вдигнахме сватба. Двама гипсирани младоженци, бременна в 5-ти месец кума, щастливи родители и много приятели и колеги на Ирина от ВИАС и Емил от Овергаз. Това мероприятие наистина се помни цял живот.

 


На 26 февруари 2002г. се случи най-хубавото нещо, което може да се случи на човек – роди се синът ни Сава. Следващите 2 години ми се губят – наистина готин период от живота ни.


И таман Сава поотрасна и ние решихме пак да си припомним как се сменят памперси. И се обзаведохме с второ дете – Огнян. Роди се в един слънчев ден на 03 февруари 2006г.

 

 

Сега Оги реве, на мен също ми се реве . . .

P.S. За много хора това, което сме постигнали може би е малко и недостатъчно, но нас ни прави много щастливи и горди хора!

 
 


©2006 Bimbargo Web Design. Optimised for Internet Explorer 5. Last update Saturday, 06-May-2006 14:43